"РАЗГОВОР ЗА ПЕДАГОГИЧЕСКОТО И ДУХОВНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ПОДРАСТВАЩИТЕ"

 ЕЛЕНА ЛЮБЕНОВА "РАЗГОВОР ЗА ПЕДАГОГИЧЕСКОТО И 

ДУХОВНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ПОДРАСТВАЩИТЕ"

 https://www.book.store.bg/p444266329/razgovor-za-pedagogicheskoto-i-duhovnoto-vyzdejstvie-vyrhu-podrastvashtite.html

 http://www.paradigma.bg/book/1534-razgovor-za-pedagogicheskoto-i-duho

Много се надявам книгата да е полезна на всеки, който общува с тази група деца. В книгата съчетавам педагогическия и духовен подход, но няма религии и националности, а човешка душа, емоции, чувства, идеи, процеси на развитие, общи както за хората, така и за всяко живо и неживо същество на планетата. 

 

Книгата може да е добро първоначално огледало, в което да огледате своята конкретна история на взаимоотношенията си с тийнейджърите и да се опитате да я допишете по своя си начин.

На мен лично, двата подхода - педагогиеският и духовният ми помагат в работата с тийнейджъри от различни националности и религии. Всъщност, книгата така и се роди, опитвах се да намеря общото, сходното, онова, което ни обединява, а не разделя, опитвах се да ги разбера и приема.

 

Главните герои в книгата са тийнейджърите, които следват импулсите на природата и се бунтуват срещу всеки опит да бъдат вкарани в рамки. Другият главен герой са възрастните, които вече са в социалната рамка и говорят от нея от позицията на строгото общество.

Как да се избегнат конфликтите, а и да се разбират двете различни перспективи, от които се говори, но и да се запазят взаимоотношенията им? Върху тези и много други въпроси разсъждавам в книгата. Книгата отразява и моите лични духовни търсения, малки открития и трансформации.

 

Горещо се надявам някои от вас да намерят идеите вътре близки и да ги почувстват като свои.

Dr. ELENA LYUBENOVA. 'A CONVERSATION ABOUT A PEDAGOGICAL AND SPIRITUAL IMPACT ON TEENAGERS'

 A NEW BOOK: Dr. Elena Lyubenova. 

'A CONVERSATION ABOUT A 

PEDAGOGICAL AND SPIRITUAL IMPACT 

ON TEENAGERS'. 2023:

 https://www.amazon.co.uk/dp/B0CGYVRTD1/ref=tmm_pap_swatch_0?_encoding=UTF8&qid=1693585766&sr=8-1

 

"РАЗГОВОР ЗА ПЕДАГОГИЧЕСКОТО И ДУХОВНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ПОДРАСТВАЩИТЕ"

 Книга за тийнейджърите ще излезе през септември - "Разговор за педагогическото и духовното въздействие върху подрастващите". Книгата ще бъде на два езика - на български и на английски.

THE SONG WE SANG

 

Do you remember the song we sang,

Many moons ago?

It was a sweet song, a young song, a song

Gifted by the galaxies and stars

And suns.

A song we both knew, a song we kept with us,

A song that was carved into the universe,

And our hearts.

It was a sweet melody

That waited for me at every turn,

It nestled itself in my dreams,

Its lyrics would imprint images into my eyes

When I shut them.

I could not imagine a song more true.

Well, I think I’ve forgotten it.

I think I’ve forgotten its melody, the way

The words move, the places it slowed,

The places you used to laugh when you sang them.

Which part was mine, and which part was yours.

I’ve lost it all.

No matter how hard I search, how desperately

I claw at my memories for a secret to how it sounded -

I’m met with silence.

Faint glimmers, vague whispers, at best,

But the glitter I remember being so blinding

Has disappeared.

МОЖЕ ЛИ КРАСОТАТА ДА СПАСИ СВЕТА?

МОЖЕ ЛИ КРАСОТАТА ДА СПАСИ СВЕТА?

(Есе от Емма Димитрова, на 14 години)

 Идеята за красота е навсякъде. Можем да я видим в много форми – във фигурите на моделите, в изкуството и музиката, в красивите цветя на природата, в действията и думите на хората. Едно от многото определения за красота е „комбинация от качества, цвят или форма, която радва естетическите сетива, особено зрението“. За да разберем по-добре дали красотата е ключът към спасяването на света, трябва да разберем какво съдържание имат формите на красотата. Могат ли всички те да спасят света или само някои?

Първо, нека поговорим за красотата на хората. Това е най-противоречивият вид красота – начинът, по който изглеждат хората. Обществото е въвело строг набор от правила, които диктуват какво прави човек красив. Можем да видим това просто като погледнем социалните медии: ще видим публикации на конвенционално красиви модели с хиляди харесвания и всичко, което изглежда различно, бързо се измива и игнорира от алгоритъма. Това е изкривената красота, която контролира умовете на обществото: смазващият натиск да изглеждаш по определен начин, за да бъдеш приет от обществото. Хората често могат да прекарат целия си живот в преследване на желания външен вид, приет от обществото, променяйки себе си, за да се впишат в определена група. Разбира се, те може и да постигнат телата им да изглеждат привлекателно, но има ли нещо зад този повърхностен външен вид? Може ли начинът, по който някой се облича или изглежда по определен начин физически, да промени света? Считаме това за въпрос с отрицателен отговор. Безсмислено е да се възлага надежда да спасим света само с красотата на нашите тела.

 

И така, ние изключихме физическата красота на хората: тя е кратка, тленна, непредсказуема и често непостижима и следователно не е ключът към спасяването на света. Въпреки това, не губете надежда, тъй като това не е единственият вид красота, който трябва да изследваме. Нека изследваме културната красота - красотата и радостта, които носят изкуството, музиката и литературата. Това са капсулите, които улавят най-съкровените ни емоции, нашето въображение. Изкуствата са изключително мощни инструменти - те са първият знак за просперираща цивилизация, постоянна характеристика на човешкия живот и инструменти за себеизразяване и разказване на истории. Има причина изкуствата да са първото нещо, върху което едно правителство се опитва да поеме контрол, когато не иска да управлява демократично. Изкуствата са влиятелни и въздействащи върху хората. С власт над изкуствата вие имате властта да промените начина, по който хората действат и мислят, както и начина, по който тълкуват свободата. В резултат на това изкуствата имат силата да държат хората в капан или да ги освобождават. Тази красота крие истини и лъжи, които често могат да я направят да изглежда грозна, но изкуствата са влиятелен инструмент, който може да помогне за разпространението на истини, ако се прави правилно. Когато е така, можем да кажем, че това е красота, която може да спаси света, като даде на хората шанс да мислят сами и да се освободят от злините.

КОЛЕДНО ЧУДО

Беше Бъдни вечер. Мама готвеше в кухнята, опитвайки се да спаси няколко загорели печени картофа. В същото това време татко паркираше колата в гаража. Бяхме ходили заедно с него да купим коледната елха.

Коледното дърво стоеше вече във всекидневната и се поклащаше леко при всеки наш допир да го украсим с блестящи гирлянди и играчки, а от вълнението му клоните докосваха подаръците, които вече бяхме оставили под него. Купчината с подаръци тази година беше по-малка от обикновено. Тъжната причина беше, че баба я нямаше вече между нас и нямаше кой да ни обсипва с подаръци. 

 

Старата подаръчна торба, в която бяха играчките за елхата, постепенно се изпразни. Посегнах за последната украса и пръстите ми напипаха нещо, което ме накара да се усмихна. Това беше малко хартиено ангелче, смачкано от дългото чакане на дъното на чантата. Едно изречение, надраскано с черен маркер на гърба на ангелчето, спря дъха ми. Там стоеше посвещението: “На баба”.

 

Преди влагата в очите ми да успее да се превърне в истински сълзи, бързо го закачих на дървото. Украсяването на коледната елха приключи за тази година. Да, къщата беше готова за Коледа, пълна с украса и миризма на домашно приготвени ястия, но нищо не можеше да запълни празнината, която баба остави, когато почина. Фотьойлът й стоеше тихо до огнището, болезнено празен. Преди баба топлеше фотьойла, а аз седях сгушена в скута й. Нотите от нейната цигулка танцуваха във въздуха, изпълвайки стаята и конкурирайки успешно коледните песни по телевизията.

CHRISTMAS MIRACLE

 

It was Christmas Eve. Mum was toiling away in the kitchen, trying to save some slightly burnt roast potatoes, while dad was parking the car in the garage from our trip buying the Christmas tree earlier.

It now stood in the living room, wobbling as I strangled its soft branches in a shiny garland, needles pitter-pattering on the presents placed carefully underneath. The pile was smaller than it usually was, as granny always used to go overboard with gift-giving. Not any more though.

The old gift bag filled with baubles and other handmade decorations by my feet slowly grew emptier. I picked up the last object from it - it seemed to be something I had made in nursery, I recalled with a small smile. A small paper angel, battered from sitting at the bottom of the bag for so long. Turning it over in my hands, my breath caught in my throat. Scrawled on the back in black marker were the words: 'To granny'. 

 

Before the pools in my eyes could turn into proper tears, I quickly hung it up. Decorating was finished for this year.Yes, the house was ready for Christmas, bursting with decor and the smell of home cooked meals, but nothing could fill the gap granny had left when she died. Her armchair sat quietly by the hearth, painfully empty. Before, granny would have warmed that chair, beckoned me to sit on her lap. The notes from her violin would have danced across the air, filling the room, putting the Christmas carols on the television to shame. 

В СЪНИЩАТА

 

Понякога,

Когато е тихо,

Когато земята спи,

Трептят малки мечти,

Нежни песни,

Леки ангелски перца.

Ако се вслушаш,

Може да чуеш шепота на ангелите,

Докато перата им като балерини

Танцуват ефирно през кристалната нощ.

Те ни посещават в сънищата ни,

Говорят ни мили, красиви думи.

Обещават ни,

Че има край на студената зима,

Че има и в нас ангелски сърца.

Показват ни слънцето зад сивия облак

И ни дават силата

Ние самите да полетим.

Да го видим.

ТАМ ПОД РОЗАТА СЕ ЧУВА ТАЙНА УСМИВКА

 

***

Там под розата се чува тайна усмивка,

От там вятърът носи тих смях.

Розата крие пламтящите сърца,

Външният свят затихва. 

Там тайните живеят безгрижно.

ОПИТВАМЕ СЕ ДА ИЗПРЕВАРИМ ОКЕАНА НА ВРЕМЕТО

 

***

Опитваме се да изпреварим океана на времето,

Обръщаме се срещу неговия прилив,

Къде изчезна детският смях?

Животът е за живеене, не за тревога.

Довери се,

Че нашият кораб ще намери спокойно

Брега на бъдещето.